Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните
на източната планина,
над връх се виеха орлите...
Бях тука в преждни времена.
Тогаз бях малък, но си спомням
поляна с нисък храсталак;
отнейде чуваше се стона
на горски дух, навяващ страх.
А сред поляната стърчеше
едно дърво със крив клонак,
но в тази кривота личеше
от красота и смелост знак.
На юг то беше устремено
и всяка вейка от плътта
еднакво беше вдъхновена
и бе невиждана в света.
Чух стона тайнствен от горите ---
духът прочел бе моя ум.
Тъй, както пада сняг в земите,
смути ме глас с подобен шум:
"Това дърво не е от вятър
наклонено, а сред студа
за слънце клоните са сляти,
за зрънце бяла светлина."
ноември 1989 г.
Сините камъни
край гр.Сливен
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados