14 февр. 2024 г., 21:58  

Дивото дърво

887 0 0

 

Вървях по стръмната пътека

край извори и сред скали.

Бе зима и безкрайно крехък

снегът бе в тихите гори.

 

Далеч синееха вълните

на източната планина,

над връх се виеха орлите...

Бях тука в преждни времена.

 

Тогаз бях малък, но си спомням

поляна с нисък храсталак;

отнейде чуваше се стона

на горски дух, навяващ страх.

 

А сред поляната стърчеше

едно дърво със крив клонак,

но в тази кривота личеше

от красота и смелост знак.

 

На юг то беше устремено

и всяка вейка от плътта

еднакво беше вдъхновена

и бе невиждана в света.

 

Чух стона тайнствен от горите ---

духът прочел бе моя ум. 

Тъй, както пада сняг в земите,

смути ме глас с подобен шум:

 

"Това дърво не е от вятър

наклонено, а сред студа

за слънце клоните са сляти,

за зрънце бяла светлина."

 

                  ноември 1989 г.

                  Сините камъни

                  край гр.Сливен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...