Feb 14, 2024, 9:58 PM  

Дивото дърво

888 0 0

 

Вървях по стръмната пътека

край извори и сред скали.

Бе зима и безкрайно крехък

снегът бе в тихите гори.

 

Далеч синееха вълните

на източната планина,

над връх се виеха орлите...

Бях тука в преждни времена.

 

Тогаз бях малък, но си спомням

поляна с нисък храсталак;

отнейде чуваше се стона

на горски дух, навяващ страх.

 

А сред поляната стърчеше

едно дърво със крив клонак,

но в тази кривота личеше

от красота и смелост знак.

 

На юг то беше устремено

и всяка вейка от плътта

еднакво беше вдъхновена

и бе невиждана в света.

 

Чух стона тайнствен от горите ---

духът прочел бе моя ум. 

Тъй, както пада сняг в земите,

смути ме глас с подобен шум:

 

"Това дърво не е от вятър

наклонено, а сред студа

за слънце клоните са сляти,

за зрънце бяла светлина."

 

                  ноември 1989 г.

                  Сините камъни

                  край гр.Сливен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...