на Теменуга

Над мократа алея в парка,

над пустотата на леса

луната като малка чайка

лети сред облачна коса.

Сега ми спомня за морето,

сега ми спомня за Бургас,

за улиците там, където

понякога те срещах аз;

за техникума с дни тревожни,

очите, синята манта,

за курса буен, невъзможен

и ти една сред тях, една...

Така от спомени отнесен

политам в прежните лета.

Понявга питам се: къде си?..

А друга е реалността.

Дали отново ще те видя, 

макар за мигове едва,

и още дълго ли ще скитам

и спомням кратките слова?..

Животът ми така ще мине --

до края пътя извървял,

какво, че ще съм веч изстинал,

щом дните си за теб съм лял.

                         септември 1989 г.

                         гр. Сливен