18 feb 2011, 16:29

... към маските прилепнаха мечтите ни...

  Poesía » Otra
659 0 4

забързани

и през глава май тичаме
за да оставим

истинските себе си зад нас
към маските

прилепнаха мечтите ни -
едни парчета пъзел

паднали в навъсен мрак

 

и отгатнали нестройната си същност
в плен да хванем времето

опитваме се с поглед
но за жалост бързината ни е мудност
сред устоите на вечния

вселенски порив

 

от мъниста изнизани

душите ни

облачно са меки ала ужасно ни тежат

към маските прилепнаха

и дните ни

които невъзможно е да се освободят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Целях да е задъхан, пък то се е получил спънат. Ще помисля как мога да го оправя. Благодаря ви, че коментирате!
  • бива,бива,хареса ми
  • Според мен този текст може да стане по-добър!
    Малко спънат ритъм на места, но все пак бива.
  • Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...