18 feb 2011, 16:29

... към маските прилепнаха мечтите ни...

  Poesía » Otra
656 0 4

забързани

и през глава май тичаме
за да оставим

истинските себе си зад нас
към маските

прилепнаха мечтите ни -
едни парчета пъзел

паднали в навъсен мрак

 

и отгатнали нестройната си същност
в плен да хванем времето

опитваме се с поглед
но за жалост бързината ни е мудност
сред устоите на вечния

вселенски порив

 

от мъниста изнизани

душите ни

облачно са меки ала ужасно ни тежат

към маските прилепнаха

и дните ни

които невъзможно е да се освободят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Целях да е задъхан, пък то се е получил спънат. Ще помисля как мога да го оправя. Благодаря ви, че коментирате!
  • бива,бива,хареса ми
  • Според мен този текст може да стане по-добър!
    Малко спънат ритъм на места, но все пак бива.
  • Браво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...