... към маските прилепнаха мечтите ни...
забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските
прилепнаха мечтите ни -
едни парчета пъзел
паднали в навъсен мрак
и отгатнали нестройната си същност
в плен да хванем времето
опитваме се с поглед
но за жалост бързината ни е мудност
сред устоите на вечния
вселенски порив
от мъниста изнизани
душите ни
облачно са меки ала ужасно ни тежат
към маските прилепнаха
и дните ни
които невъзможно е да се освободят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
