Feb 18, 2011, 4:29 PM

... към маските прилепнаха мечтите ни...

  Poetry » Other
654 0 4

забързани

и през глава май тичаме
за да оставим

истинските себе си зад нас
към маските

прилепнаха мечтите ни -
едни парчета пъзел

паднали в навъсен мрак

 

и отгатнали нестройната си същност
в плен да хванем времето

опитваме се с поглед
но за жалост бързината ни е мудност
сред устоите на вечния

вселенски порив

 

от мъниста изнизани

душите ни

облачно са меки ала ужасно ни тежат

към маските прилепнаха

и дните ни

които невъзможно е да се освободят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Целях да е задъхан, пък то се е получил спънат. Ще помисля как мога да го оправя. Благодаря ви, че коментирате!
  • бива,бива,хареса ми
  • Според мен този текст може да стане по-добър!
    Малко спънат ритъм на места, но все пак бива.
  • Браво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...