24 ene 2009, 11:59  

Попътни ветрове

974 0 15

Обичал си и други  –

преди мен.

От тях

не те ревнувам.

Ти просто си пътувал  –

нощ и ден.

Към мене си пътувал.

 

Попътни ветрове

са били те.

До мене те довяха.

Сега съм аз,

наречена на теб.

А те са просто "бяха".

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И добрите приятели - като вас, Ведрина и Светла, приличат на четирилистна детелинка; носят радост и капчица щастие...
    Благодаря ви!
  • Детелинка с водичка!
  • Мили Приятели, в отзивите сте оставили частица от сърцата си.
    Нямам думи за благодарност. Бъдете обичани и щастлви.

    Моля да ме извините, че със закъснение ви отговаря, Просто нямах интернет през последните два дни.
  • Водичке , толкова ми е хубаво , когато те усещам ! силия , стихия , топлота , нежност, свенливост ... богата палитра са твите стихове , а за нас , дето ги четем - наслада ! Изпращам слънчице на твойта детелинка !
  • Прелест! Много нежен стих!
    Поздрави, Ели!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...