24.01.2009 г., 11:59  

Попътни ветрове

994 0 15

Обичал си и други  –

преди мен.

От тях

не те ревнувам.

Ти просто си пътувал  –

нощ и ден.

Към мене си пътувал.

 

Попътни ветрове

са били те.

До мене те довяха.

Сега съм аз,

наречена на теб.

А те са просто "бяха".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И добрите приятели - като вас, Ведрина и Светла, приличат на четирилистна детелинка; носят радост и капчица щастие...
    Благодаря ви!
  • Детелинка с водичка!
  • Мили Приятели, в отзивите сте оставили частица от сърцата си.
    Нямам думи за благодарност. Бъдете обичани и щастлви.

    Моля да ме извините, че със закъснение ви отговаря, Просто нямах интернет през последните два дни.
  • Водичке , толкова ми е хубаво , когато те усещам ! силия , стихия , топлота , нежност, свенливост ... богата палитра са твите стихове , а за нас , дето ги четем - наслада ! Изпращам слънчице на твойта детелинка !
  • Прелест! Много нежен стих!
    Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...