Към моята дъщеря 

За първи път когато те видях,

сърцето ми от радост онемя,

в ръцете си как само те държах,

ти мила, моя, скъпа дъщеря. 

За първи път когато ме погледна,

очите ми изпълни със сълзи,

и сякаш в мен душата ми възседна,

трона на щастливите бащи.

За първи път когато се усмихна,

леда във мене разтопи,

 бурята в сърцето ми утихна

и моят свят се промени.

Сега ти спи във коша сладко,

а аз ще пазя тебе през нощта,

защото, мила, истинският татко,

 до края бди над свойта дъщеря.

Иван Христов Бодуров