22 окт. 2016 г., 11:53

Към моята дъщеря

1.8K 1 1

 

Към моята дъщеря 

 

За първи път когато те видях,

сърцето ми от радост онемя,

в ръцете си как само те държах,

ти мила, моя, скъпа дъщеря. 

 

За първи път когато ме погледна,

очите ми изпълни със сълзи,

и сякаш в мен душата ми възседна,

трона на щастливите бащи.

 

За първи път когато се усмихна,

леда във мене разтопи,

 бурята в сърцето ми утихна

и моят свят се промени.

 

Сега ти спи във коша сладко,

а аз ще пазя тебе през нощта,

защото, мила, истинският татко,

 до края бди над свойта дъщеря.

 

Иван Христов Бодуров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...