22.10.2016 г., 11:53

Към моята дъщеря

1.8K 1 1

 

Към моята дъщеря 

 

За първи път когато те видях,

сърцето ми от радост онемя,

в ръцете си как само те държах,

ти мила, моя, скъпа дъщеря. 

 

За първи път когато ме погледна,

очите ми изпълни със сълзи,

и сякаш в мен душата ми възседна,

трона на щастливите бащи.

 

За първи път когато се усмихна,

леда във мене разтопи,

 бурята в сърцето ми утихна

и моят свят се промени.

 

Сега ти спи във коша сладко,

а аз ще пазя тебе през нощта,

защото, мила, истинският татко,

 до края бди над свойта дъщеря.

 

Иван Христов Бодуров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...