22.10.2016 г., 11:53

Към моята дъщеря

1.8K 1 1

 

Към моята дъщеря 

 

За първи път когато те видях,

сърцето ми от радост онемя,

в ръцете си как само те държах,

ти мила, моя, скъпа дъщеря. 

 

За първи път когато ме погледна,

очите ми изпълни със сълзи,

и сякаш в мен душата ми възседна,

трона на щастливите бащи.

 

За първи път когато се усмихна,

леда във мене разтопи,

 бурята в сърцето ми утихна

и моят свят се промени.

 

Сега ти спи във коша сладко,

а аз ще пазя тебе през нощта,

защото, мила, истинският татко,

 до края бди над свойта дъщеря.

 

Иван Христов Бодуров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...