За теб запалвам свещ днес в храма
За теб мое нежно слънчево дете!
Че нивга неродено ти остана
и тъжно пак е моето сърце...
Не пожелах в света да те създам
да сбъдна светия завет на Бога
Че аз не можех нищо да ти дам
и да си простя това не мога
След мене никой няма да остане зная
Ни спомен, ни усмивка тъжна, блага
Ще си отида и дори да се покая
не ще намеря мир и пак ще страдам
И само Бог един ще да ме съди
Ще може Той единствен някой ден
Да ме помилва, или да отсъди
за мене Ад или пък Рай е отреден
© Росица Георгиева Todos los derechos reservados