27 мар. 2024 г., 19:11

Към нероденият

537 0 0

За теб запалвам свещ днес в храма

За теб мое нежно слънчево дете!

Че нивга неродено ти остана

и тъжно пак е моето сърце...

 

Не пожелах в света да те създам

да сбъдна светия завет на Бога

Че аз не можех нищо да ти дам

и да си простя това не мога

 

След мене никой няма да остане зная

Ни спомен, ни усмивка тъжна, блага

Ще си отида и дори да се покая

не ще намеря мир и пак ще страдам

 

И само Бог един ще да ме съди

Ще може Той единствен някой ден

Да ме помилва, или да отсъди

за мене Ад или пък Рай е отреден

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...