27 мар. 2024 г., 19:11

Към нероденият

534 0 0

За теб запалвам свещ днес в храма

За теб мое нежно слънчево дете!

Че нивга неродено ти остана

и тъжно пак е моето сърце...

 

Не пожелах в света да те създам

да сбъдна светия завет на Бога

Че аз не можех нищо да ти дам

и да си простя това не мога

 

След мене никой няма да остане зная

Ни спомен, ни усмивка тъжна, блага

Ще си отида и дори да се покая

не ще намеря мир и пак ще страдам

 

И само Бог един ще да ме съди

Ще може Той единствен някой ден

Да ме помилва, или да отсъди

за мене Ад или пък Рай е отреден

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...