27.03.2024 г., 19:11

Към нероденият

530 0 0

За теб запалвам свещ днес в храма

За теб мое нежно слънчево дете!

Че нивга неродено ти остана

и тъжно пак е моето сърце...

 

Не пожелах в света да те създам

да сбъдна светия завет на Бога

Че аз не можех нищо да ти дам

и да си простя това не мога

 

След мене никой няма да остане зная

Ни спомен, ни усмивка тъжна, блага

Ще си отида и дори да се покая

не ще намеря мир и пак ще страдам

 

И само Бог един ще да ме съди

Ще може Той единствен някой ден

Да ме помилва, или да отсъди

за мене Ад или пък Рай е отреден

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...