6 jun 2020, 11:38

Към нея

  Poesía
906 4 12

Тя вие!

Гърчи се!

Крещи!

Извива ни ръцете,

дробовете!

А ти не можеш,

и мълчиш

понесъл сетното си бреме!

А идва тя!

Огромна –

на талази!

Помита всичко

без капка жал!

Коатликуе*

иска свойте жертви –

тогава ще се омилостиви!

Ако и мен ме вземеш

със вълнáта

без нищо

в моите ръце...

Сега те моля!

Пощади децата!

За тях е още рано

в други светове!

Часовникът е спрял –

на цялата Планета!

Единствено –

сърцето ми

тупти...

И пак те моля

Пощади децата!

Те чисти

ангели са тук,

нали?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*Коатликуе – богиня на Ацтеките. Според нея, Земята е в своята пета ера

и Слънцето има нужда от жертвоприношение.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....