Към нов хоризонт

Животът – илюзии, страсти, страдания,

с ненужни на никого книжни познания.

Светът се променя, към теб е враждебен,

 а разумът с мисли доскоро обсебен.

Когато душата тъгува и моли,

недей я залъгва с надеждите голи.

Грехът ти е бреме и тежък товар,

така е, откакто си сам без другар.

В сърцето ти зейва една празнина,

там, дето бе Тя е сега тъмнина...

И денем и нощем  си мислиш за Нея.

Тежи ти въпроса: "Как днес да живея"!

Изглежда, че времето земно бе спряло,

доброто и злото си в себе събрало.

А там на финала стои Свободата,

до нея ти маха с ръка Самотата:

"С години търси ме, пристигнах сама.

Да тръгнем!... Води ме сега у дома"!

С мен чака те творчество, слава, успехи,

облечен по мода с най-новите дрехи"!

Зове Свободата: "В дома не седи,

но хайде да тръгнем пак, както преди...

Посоката вярна я знае душата...

Върви и не спирай на път по средата!

Там дето чернее сега тъмнина,

пусни нека влязат лъчи светлина.

Щом твоето тяло превърнеш пак в храм,

где Бог обитава, не ще бъдеш сам.!

А сетне пък в храма, пред Божи олтар,

на Бог принеси Любовта като дар!

Върви... И когато останеш пак сам,

спомни си за онзи библейски Адам,

живота на Йова... Повярвай и в Бога.

Дори да боли те, не казвай: "Не мога"!

Помни, че живееш днес в Новия век

и ти си свободен, космичен човек!

Над тебе сега изгрява зората,

към Нов хоризонт пътува Земята!

30 октомври 2007

ред. 24 ч., 9 юли 2020

"Повеите на Любовта" - втора книга,

цикъл "Сърдечни трепети"