Животът – илюзии, страсти, страдания,
с ненужни на никого книжни познания.
Светът се променя, към теб е враждебен,
а разумът с мисли доскоро обсебен.
Когато душата тъгува и моли,
недей я залъгва с надеждите голи.
Грехът ти е бреме и тежък товар,
така е, откакто си сам без другар.
В сърцето ти зейва една празнина,
там, дето бе Тя е сега тъмнина...
И денем и нощем си мислиш за Нея.
Тежи ти въпроса: "Как днес да живея"!
Изглежда, че времето земно бе спряло,
доброто и злото си в себе събрало.
А там на финала стои Свободата,
до нея ти маха с ръка Самотата:
"С години търси ме, пристигнах сама.
Да тръгнем!... Води ме сега у дома"!
С мен чака те творчество, слава, успехи,
облечен по мода с най-новите дрехи"!
Зове Свободата: "В дома не седи,
но хайде да тръгнем пак, както преди...
Посоката вярна я знае душата...
Върви и не спирай на път по средата!
Там дето чернее сега тъмнина,
пусни нека влязат лъчи светлина.
Щом твоето тяло превърнеш пак в храм,
где Бог обитава, не ще бъдеш сам.!
А сетне пък в храма, пред Божи олтар,
на Бог принеси Любовта като дар!
Върви... И когато останеш пак сам,
спомни си за онзи библейски Адам,
живота на Йова... Повярвай и в Бога.
Дори да боли те, не казвай: "Не мога"!
Помни, че живееш днес в Новия век
и ти си свободен, космичен човек!
Над тебе сега изгрява зората,
към Нов хоризонт пътува Земята!
30 октомври 2007
ред. 24 ч., 9 юли 2020
"Повеите на Любовта" - втора книга,
цикъл "Сърдечни трепети"
© Иванъ Митовъ Все права защищены
Благодаря и за добавката в любими на Младен и Георги!