10.07.2020 г., 7:46  

Към нов хоризонт

724 5 2

 

Животът – илюзии, страсти, страдания,

с ненужни на никого книжни познания.

 

Светът се променя, към теб е враждебен,

 а разумът с мисли доскоро обсебен.

 

Когато душата тъгува и моли,

недей я залъгва с надеждите голи.

 

Грехът ти е бреме и тежък товар,

така е, откакто си сам без другар.

 

В сърцето ти зейва една празнина,

там, дето бе Тя е сега тъмнина...

 

И денем и нощем  си мислиш за Нея.

Тежи ти въпроса: "Как днес да живея"!

 

Изглежда, че времето земно бе спряло,

доброто и злото си в себе събрало.

 

А там на финала стои Свободата,

до нея ти маха с ръка Самотата:

 

"С години търси ме, пристигнах сама.

Да тръгнем!... Води ме сега у дома"!

 

С мен чака те творчество, слава, успехи,

облечен по мода с най-новите дрехи"!

 

Зове Свободата: "В дома не седи,

но хайде да тръгнем пак, както преди...

 

Посоката вярна я знае душата...

Върви и не спирай на път по средата!

 

Там дето чернее сега тъмнина,

пусни нека влязат лъчи светлина.

 

Щом твоето тяло превърнеш пак в храм,

где Бог обитава, не ще бъдеш сам.!

 

А сетне пък в храма, пред Божи олтар,

на Бог принеси Любовта като дар!

 

Върви... И когато останеш пак сам,

спомни си за онзи библейски Адам,

 

живота на Йова... Повярвай и в Бога.

Дори да боли те, не казвай: "Не мога"!

 

Помни, че живееш днес в Новия век

и ти си свободенкосмичен човек!

 

Над тебе сега изгрява зората,

към Нов хоризонт пътува Земята!

 

30 октомври 2007

ред. 24 ч., 9 юли 2020

 

"Повеите на Любовта" - втора книга,

цикъл "Сърдечни трепети"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара!
    Благодаря и за добавката в любими на Младен и Георги!
  • Много е добро!Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...