10.07.2020 г., 7:46  

Към нов хоризонт

725 5 2

 

Животът – илюзии, страсти, страдания,

с ненужни на никого книжни познания.

 

Светът се променя, към теб е враждебен,

 а разумът с мисли доскоро обсебен.

 

Когато душата тъгува и моли,

недей я залъгва с надеждите голи.

 

Грехът ти е бреме и тежък товар,

така е, откакто си сам без другар.

 

В сърцето ти зейва една празнина,

там, дето бе Тя е сега тъмнина...

 

И денем и нощем  си мислиш за Нея.

Тежи ти въпроса: "Как днес да живея"!

 

Изглежда, че времето земно бе спряло,

доброто и злото си в себе събрало.

 

А там на финала стои Свободата,

до нея ти маха с ръка Самотата:

 

"С години търси ме, пристигнах сама.

Да тръгнем!... Води ме сега у дома"!

 

С мен чака те творчество, слава, успехи,

облечен по мода с най-новите дрехи"!

 

Зове Свободата: "В дома не седи,

но хайде да тръгнем пак, както преди...

 

Посоката вярна я знае душата...

Върви и не спирай на път по средата!

 

Там дето чернее сега тъмнина,

пусни нека влязат лъчи светлина.

 

Щом твоето тяло превърнеш пак в храм,

где Бог обитава, не ще бъдеш сам.!

 

А сетне пък в храма, пред Божи олтар,

на Бог принеси Любовта като дар!

 

Върви... И когато останеш пак сам,

спомни си за онзи библейски Адам,

 

живота на Йова... Повярвай и в Бога.

Дори да боли те, не казвай: "Не мога"!

 

Помни, че живееш днес в Новия век

и ти си свободенкосмичен човек!

 

Над тебе сега изгрява зората,

към Нов хоризонт пътува Земята!

 

30 октомври 2007

ред. 24 ч., 9 юли 2020

 

"Повеите на Любовта" - втора книга,

цикъл "Сърдечни трепети"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара!
    Благодаря и за добавката в любими на Младен и Георги!
  • Много е добро!Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...