didislava (Дидислава)
125 1572
2 jul 2006, 21:20

КЪМ ПОЕТА 

  Poesía
643 0 10

Не те погледнах във лицето,

в очите ти не бях се взрял,

а  отражението на сърцето –

прочетох… върху листа бял.

 

Живоизплетен мост от думи

отведе ме във твоя свят,

където арфи многострунни

при всеки полъх лек – трептят.

 

Понякога ме просълзяват,

а друг път ме разсмиват с глас,

до болка точно отразяват

пулсиращото време в нас...

 

Не спирай никога , Поете ,

възпей живота в своя стих,

така туптенето в сърцето,

със твоите арфи аз сверих...

 

       И продължих...

 

02.07.2006

© Дидислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??