КЪМ ПОЕТА
Не те погледнах във лицето,
в очите ти не бях се взрял,
а отражението на сърцето –
прочетох… върху листа бял.
Живоизплетен мост от думи
отведе ме във твоя свят,
където арфи многострунни
при всеки полъх лек – трептят.
Понякога ме просълзяват,
а друг път ме разсмиват с глас,
до болка точно отразяват
пулсиращото време в нас...
Не спирай никога , Поете ,
възпей живота в своя стих,
така туптенето в сърцето,
със твоите арфи аз сверих...
И продължих...
02.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
