didislava (Дидислава)
125 1572
2.07.2006 г., 21:20 ч.

КЪМ ПОЕТА 

  Поезия
644 0 10

Не те погледнах във лицето,

в очите ти не бях се взрял,

а  отражението на сърцето –

прочетох… върху листа бял.

 

Живоизплетен мост от думи

отведе ме във твоя свят,

където арфи многострунни

при всеки полъх лек – трептят.

 

Понякога ме просълзяват,

а друг път ме разсмиват с глас,

до болка точно отразяват

пулсиращото време в нас...

 

Не спирай никога , Поете ,

възпей живота в своя стих,

така туптенето в сърцето,

със твоите арфи аз сверих...

 

       И продължих...

 

02.07.2006

© Дидислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??