Към слънцето!

Изсъхнали листа... натрошени!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!

По погрешка отварям аз прашната книга...
След време, може би след години!
И намирам там спомени нечакани,
изсъхнали, от притискане дори натрошени!

И отнася ги вятърът някъде през прозореца...
Без посока - Kъм слънцето -  помислих си аз!
И погали ме нежно по шията...
И рече ми -  Не тръгвай след тях!

Глава надолу виновно свених...
Изглежда  потъпках и последния спомен!
Премрежен поглед към слънцето...
Възможно ли е без крила да се лети!?