May 15, 2008, 12:53 AM

Към слънцето!

  Poetry
869 0 0

Изсъхнали листа... натрошени!
Вече без форма, без аромат... без желание.
Забравени между пожълтелите страници...
Отдавна непомнещи що е живот!


По погрешка отварям аз прашната книга...
След време, може би след години!
И намирам там спомени нечакани,
изсъхнали, от притискане дори натрошени!


И отнася ги вятърът някъде през прозореца...
Без посока - Kъм слънцето -  помислих си аз!
И погали ме нежно по шията...
И рече ми -  Не тръгвай след тях!


Глава надолу виновно свених...
Изглежда  потъпках и последния спомен!
Премрежен поглед към слънцето...
Възможно ли е без крила да се лети!?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...