19 jul 2009, 15:50

Към светлината 

  Poesía » De amor
2242 2 47

 

 

Когато целият ми свят увисне,

започва силно и до болка да тежи.

Тогава мислите ми почерняват,

а вярата на капки се топи и пак

 

безропотно, измежду тръни боса,

по старата коприва стъпвам.

Нажулена вървя и все обичам,

но всяка нощ навън замръквам...

 

Избодени са стъпалата ми и алена

оставих диря, докато прогледна.

По пътя любовта ми – само моята,

към светлината искам да ме следва!

 

 

19.07.2009

Jullie

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??