Към светлината

Poetry » Love

2.6K 2 47

Когато целият ми свят увисне,

започва силно и до болка да тежи.

Тогава мислите ми почерняват,

а вярата на капки се топи и пак

безропотно, измежду тръни боса,

по старата коприва стъпвам.

Нажулена вървя и все обичам,

но всяка нощ навън замръквам...

Избодени са стъпалата ми и алена

оставих диря, докато прогледна.

По пътя любовта ми – само моята,

към светлината искам да ме следва!

19.07.2009

Jullie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

С малко думи и светла диря...
Поезията живее, не умира!
Хубаво е!

2019-01-04T01:12:16+02:00
Rumqna (Румяна Михалева)

Избодени са стъпалата ми и алена

оставих диря, докато прогледна.

По пътя любовта ми – само моята,

към светлината искам да ме следва!

За да разберът всички, че си била тук,дала си много и дано да си получила,ако ли не живота е пред теб.Много ми хареса стиха ти.Поздрави и

2009-09-13T23:22:34+03:00
враната (Маргарита Василева)

Амин!

2009-09-13T00:31:21+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Дай Боже, винаги да те следва светлината!

2009-09-05T17:10:41+03:00
Майкъл (Майк)

Браво Жули.

2009-08-26T12:38:55+03:00