Към светлината
Когато целият ми свят увисне,
започва силно и до болка да тежи.
Тогава мислите ми почерняват,
а вярата на капки се топи и пак
безропотно, измежду тръни боса,
по старата коприва стъпвам.
Нажулена вървя и все обичам,
но всяка нощ навън замръквам...
Избодени са стъпалата ми и алена
оставих диря, докато прогледна.
По пътя любовта ми – само моята,
към светлината искам да ме следва!
19.07.2009
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
