Към съкилийниците

21 may 2008, 0:13

Poesía » Otra

982 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Napolitano (Валентин Желязков)

2008-05-31T02:04:48+03:00

Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!
Qn_Boboqn (Боян Йорданов)

2008-05-21T16:49:24+03:00

Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
niko_niko (Нико Ников)

2008-05-21T00:16:19+03:00

Само така.