21 may 2008, 0:13

Към съкилийниците

Poesía » Otra

1.3K 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Napolitano (Валентин Желязков)

Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!

2008-05-31T02:04:48+03:00
Qn_Boboqn (Боян Йорданов)

Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е

2008-05-21T16:49:24+03:00
niko_niko (Нико Ников)

Само така.

2008-05-21T00:16:19+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0