21 мая 2008 г., 00:13

Към съкилийниците

1.3K 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

 

 

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

 

 

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

    Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!
  • Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
  • Само така.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...