13 oct 2009, 0:23

Към теб 

  Poesía » De amor
660 0 3

 

Понякога ще идвам във съня ти...

                                   Н. Вапцаров 

 

Съзирам мъничка къщурка

приведена от старост, може би

и газеничето светулка

в прозорчето със бледите лъчи.

Разпръсква то едва мъглата,

надвиснала над селото с тъга,

а ти навярно детската тетрадка

преглеждаш в стаята сама.


При тебе някога нечакан

ще влезна във съня ти аз.

Ще чуеш стъпките ми плахи

и лекото почукване. Тогаз

недей да ме оставяш ти на двора,

излез, с усмивка ме срещни.

Аз нищо, нищо няма да говоря,

нали ще гледам твоите очи.

И рано призори ще си отида,

ще тръгнеш към училището ти,

а аз - в завода, но окрилен

и някак си по друг от този миг.

 

Съдбата ни е с теб еднаква

и колко бе жестока тя!

но да живеем - трябва! Все пак,

нали сме млади, в младостта.

И трябва, трябва да твориме,

та бъдещето е пред нас. -

Да ставаш, падаш и умираш,

но да се раждаш пак!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??