Към теб
Понякога ще идвам във съня ти...
Н. Вапцаров
Съзирам мъничка къщурка
приведена от старост, може би
и газеничето светулка
в прозорчето със бледите лъчи.
Разпръсква то едва мъглата,
надвиснала над селото с тъга,
а ти навярно детската тетрадка
преглеждаш в стаята сама.
При тебе някога нечакан
ще влезна във съня ти аз.
Ще чуеш стъпките ми плахи
и лекото почукване. Тогаз
недей да ме оставяш ти на двора,
излез, с усмивка ме срещни.
Аз нищо, нищо няма да говоря,
нали ще гледам твоите очи.
И рано призори ще си отида,
ще тръгнеш към училището ти,
а аз - в завода, но окрилен
и някак си по друг от този миг.
Съдбата ни е с теб еднаква
и колко бе жестока тя!
но да живеем - трябва! Все пак,
нали сме млади, в младостта.
И трябва, трябва да твориме,
та бъдещето е пред нас. -
Да ставаш, падаш и умираш,
но да се раждаш пак!
© Иван Христов All rights reserved.
