Към теб пристъпям омагьосан
Ти всеки път, море, ме срещаш
в брега, на пясъчния дял,
ту с ласкави вълни - човешки,
ту бурно, след пореден шквал.
Животът - често тъй се случва -
струи в пасажи край далян,
а после мрежите отключва
и щраква дяволски капан.
Но пак пристъпям омагьосан
от синята, безбрежна мощ
и - търсещ Одисей - кръстосвам
с платна под звездната ти нощ...
Ти всеки път, море, ме срещаш
в брега, на пясъчния дял
и разгадаваш като вещер
какво съм взел - какво съм дал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
