2 oct 2007, 21:32

Към Тера...

  Poesía
1.2K 0 1
Написах го, докато си мислех за анимето - Toward The Terra и песента, към която ви давам линк, защото трябва да я слушате, докато четете. Само така може наистина да разберете какво изпитвах, докато пишех.

http://tenshi.ru/anime-ost/Terra_he/OST/28%20-%20Terra%20he....mp3


Към Тера...

Там някъде в далечния космос

след ледени планети и горящи слънца,

след нищото на вечността,

ти пътуваш.

Един самотен кораб, наречен душа.

Галактики, системи, купове...

Няма значение накъде отиваш,

може би и никога няма да стигнеш.

Но когато затвориш очи

и се заслушаш в песента на космоса,

тогава всичко ще се разтвори пред очите ти.

То е там, далеч или близо,

и със сладките звуци ти шепне

"Към Тера... към Тера... тя те очаква."

И ти знаеш, че ще успееш.

Независимо колкото дълъг и тежък да е пътят,

някой ден... утре или след сто лета,

дори и ако трябва да пребродиш вселената,

ти ще стигнеш целта си,

ще откриеш онази малка прашинка,

която ти е по-скъпа и от живота.

"Към Тера... към Тера..."

Това ти шепне тъжната песен,

донасяща болезнени спомени и чувства.

Но това е цената, която трябва да платиш.

Днес ти си никой, скитник в черното море,

наречено от хората просто вселена.

Пътуваш, защото няма накъде да отидеш.

Не може и да се върнеш назад -

там няма нищо друго, освен тъга.

Но и ти няма лесно да се предадеш,

надеждата е още жива, макар изминалите лета.

Защото тази песен е жива в теб

и ти казва: "Към Тера... тя те очаква."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...