2 окт. 2007 г., 21:32

Към Тера...

1.2K 0 1
Написах го, докато си мислех за анимето - Toward The Terra и песента, към която ви давам линк, защото трябва да я слушате, докато четете. Само така може наистина да разберете какво изпитвах, докато пишех.

http://tenshi.ru/anime-ost/Terra_he/OST/28%20-%20Terra%20he....mp3


Към Тера...

Там някъде в далечния космос

след ледени планети и горящи слънца,

след нищото на вечността,

ти пътуваш.

Един самотен кораб, наречен душа.

Галактики, системи, купове...

Няма значение накъде отиваш,

може би и никога няма да стигнеш.

Но когато затвориш очи

и се заслушаш в песента на космоса,

тогава всичко ще се разтвори пред очите ти.

То е там, далеч или близо,

и със сладките звуци ти шепне

"Към Тера... към Тера... тя те очаква."

И ти знаеш, че ще успееш.

Независимо колкото дълъг и тежък да е пътят,

някой ден... утре или след сто лета,

дори и ако трябва да пребродиш вселената,

ти ще стигнеш целта си,

ще откриеш онази малка прашинка,

която ти е по-скъпа и от живота.

"Към Тера... към Тера..."

Това ти шепне тъжната песен,

донасяща болезнени спомени и чувства.

Но това е цената, която трябва да платиш.

Днес ти си никой, скитник в черното море,

наречено от хората просто вселена.

Пътуваш, защото няма накъде да отидеш.

Не може и да се върнеш назад -

там няма нищо друго, освен тъга.

Но и ти няма лесно да се предадеш,

надеждата е още жива, макар изминалите лета.

Защото тази песен е жива в теб

и ти казва: "Към Тера... тя те очаква."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...