2.10.2007 г., 21:32 ч.

Към Тера... 

  Поезия
911 0 1
Написах го, докато си мислех за анимето - Toward The Terra и песента, към която ви давам линк, защото трябва да я слушате, докато четете. Само така може наистина да разберете какво изпитвах, докато пишех.

http://tenshi.ru/anime-ost/Terra_he/OST/28%20-%20Terra%20he....mp3


Към Тера...

Там някъде в далечния космос

след ледени планети и горящи слънца,

след нищото на вечността,

ти пътуваш.

Един самотен кораб, наречен душа.

Галактики, системи, купове...

Няма значение накъде отиваш,

може би и никога няма да стигнеш.

Но когато затвориш очи

и се заслушаш в песента на космоса,

тогава всичко ще се разтвори пред очите ти.

То е там, далеч или близо,

и със сладките звуци ти шепне

"Към Тера... към Тера... тя те очаква."

И ти знаеш, че ще успееш.

Независимо колкото дълъг и тежък да е пътят,

някой ден... утре или след сто лета,

дори и ако трябва да пребродиш вселената,

ти ще стигнеш целта си,

ще откриеш онази малка прашинка,

която ти е по-скъпа и от живота.

"Към Тера... към Тера..."

Това ти шепне тъжната песен,

донасяща болезнени спомени и чувства.

Но това е цената, която трябва да платиш.

Днес ти си никой, скитник в черното море,

наречено от хората просто вселена.

Пътуваш, защото няма накъде да отидеш.

Не може и да се върнеш назад -

там няма нищо друго, освен тъга.

Но и ти няма лесно да се предадеш,

надеждата е още жива, макар изминалите лета.

Защото тази песен е жива в теб

и ти казва: "Към Тера... тя те очаква."

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??