5 nov 2011, 18:00

Към върха

  Poesía » Otra
843 0 2

 

 

Върхове желае всеки,

най-добре се чувства там,

но никой не може навеки

на върховете си да бъде сам.

 

Защото той тръгнал е от ниско

и се е качил със помощ чужда,

и не бива да се държи низко,

когато друг от помощ има нужда.

 

Трябва да помни онази пътека,

по която вървял е в началото,

трябва да помни все така,

че той е малка част от цялото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах!поздрави!
  • Да, човек не бива да забравя, че трябва да помага. От ниско на високо е добре, но от високо но ниско е зле. Така, че нека не забравяме и да помагаме. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...