5.11.2011 г., 18:00

Към върха

842 0 2

 

 

Върхове желае всеки,

най-добре се чувства там,

но никой не може навеки

на върховете си да бъде сам.

 

Защото той тръгнал е от ниско

и се е качил със помощ чужда,

и не бива да се държи низко,

когато друг от помощ има нужда.

 

Трябва да помни онази пътека,

по която вървял е в началото,

трябва да помни все така,

че той е малка част от цялото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесах!поздрави!
  • Да, човек не бива да забравя, че трябва да помага. От ниско на високо е добре, но от високо но ниско е зле. Така, че нека не забравяме и да помагаме. Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...