Върхове желае всеки,
най-добре се чувства там,
но никой не може навеки
на върховете си да бъде сам.
Защото той тръгнал е от ниско
и се е качил със помощ чужда,
и не бива да се държи низко,
когато друг от помощ има нужда.
Трябва да помни онази пътека,
по която вървял е в началото,
трябва да помни все така,
че той е малка част от цялото.
© Александра Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
