jenyivanova (Jasmin)
227 3427
27 jul 2023, 21:01

Към Юдите 

  Poesía » Otra
741 11 26

Не ти достига въздух. Предполагам.

Налага ли се да намесим Фройд?

О, не, приятелю, не го предлагам...

но чувам хрип от белия ти дроб.

 

Изпадаш в паника? Така ли? Дишай!

Отлага се камбанения звън.

Нататък всяка радост ще е бивша,

а мъката – в петата ще е трън.

 

И няма да е нужен, вярвам, повод,

за да ме спънеш за пореден път…

с идея, че си сол в сълза на Господ

и по-голям от жалък дребосък.

 

Недей да страдаш, не в това е злото –

по дух си, виждам, колкото джудже.

Урокът ми е важен с теб, защото

… вълкът израства само от вълче.

 

Жени Иванова

Обръщението "приятелю" се отнася и за двата пола. Еднакво.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за добрите думи, Иване. В началото поезията бе като терапия. После започнах да се уча и все още уча, и все още е повод и причина за равновесието ми
    П.п.: Аз ти благодаря за възможността да видя друг свят - твоя. И идеите.
  • Имаш чудесна лирика, Жени! Поздравления за поетичния талант!
    П.п. Благодаря за посещенията и подкрепата при мен!
  • Тази тема ме намери сама, Иржи. Толкова бързо, че чак да не повярва човек. Този стих е от редките случаи, в които не са ме провокирали снимка или картина, а реално събитие.
  • Както винаги- перфектно! А аз имам много да наваксвам, та ще бъда по-кратка...Възхищавам се и на способността ти да намираш разнообразни теми, Жени!
  • Не ме бива особено в заклинанията... приблизително колкото в поезията, но мога да поупражнявам френския си
  • Прокълни го на френски. ( Скоро четох от Васил една пародия и магьосницата- французойка ми остана в главата)
  • колко добре ме познаваш ) за случая на стихотворението женският род е по-подходящ ) обмислям го все още... обаче, сега ти ме подсещаш, че ако ме ядоса мъж никога да не го превръщам в жаба ) щото се ше се намери някоя да го целуне ))
  • Хогуортс? Превърнала си го в жаба?
  • хахах, имаш ли предположения?
    (не знам защо твоя въпрос ме насочи към Хогуортс ) )
  • След този филм имаше ли пострадали животни?
  • Георги, така е... нормално е човек да се стреми към добро, нали така възпитаваме децата си... Спомням си, когато синът ми беше малък и се мотаехме по пясъчниците лятото... та, един малчуган под благосклонния поглед на майка си и баба си отмъкна играчката на друго дете... То, естествено се разплака. Майка му стои безпомощна, а ѝ иде, така като гледах, да врътне на разбойника един здрав шамар, но се въздържа. Бабата на диването, обаче, взе нещата в свои ръце:
    – Еее, кво сега си се разциврила. Ше погрознееш. Той ше си поиграе и щи я върне.
    Така стоят нещата... Още от детска възраст при някои... После обяснявай на своето дете как доброто винаги побеждава злото... И понеже виждаш, че няма как да се случи... започваш да пишеш стихове )
  • Скити, благодаря ти за тези думи. Човек винаги продължава, особено когато има за кого.

    Иви, страхотен коментар си ми написала... Възможно е този стих да надхвърли частния случай, не знам, но се сещам, че от грозната гледна точка на политиката и войната е милостива...

    Вършеят по хармана ветрове,
    а зърното остана на полето
    Делиш земята с брат си. Две на две.
    а двата метра чакат при нозете

    Иви, безкрайно ти благодаря, че спря при мен! Лапка 🐾 )
  • Вълк в овча кожа...
    И хора само с човешка кожа.
    Първото е само в приказките, второто, навсякъде.
    Поздравявам те.
  • Няма нищо не само в този живот, но и във Вселената, което да търпи празни пространства.
    Ветрове посети- бури на хармана!
    Земята под нозете ти изравят- висини те учат да летиш!
    И само смисълът, че правдата пребъдва кара ни напред да продължим!
    " Към Юдите"!
    Жени, искам това произведение да стигне до съзнанието и на ония, които обричат народа ни на срам!
    Дай една вълча лапа! 🐺🐾
  • Жени, добре си се справила! И по- добре да е в стихове! Знам, че е трудно, но усмихни се и продължи!
    Имаш приятелска подкрепа от мен!
  • За този урок съм особено благодарна, Наде, защото научих, че знам какво не искам да бъда... А като се замисля... смокинови дръвчета има за всички...

    Ники, много благодаря, че спря и при мен!

    Стойчо така е... От гледна точка на елементарната биология семето е израсло до изкривена идеология... Какво сеем, това и ще ожънем - "Те сееха ветрове и ожънаха буря..."
    и се сещам за "Да срещнеш Джо Блек". Главният герой беше потресен от толкова много жестокост и не разбираше как човек може да падне толкова ниско... Може още, ще каже оптимистът, а единия от братята Стругацки казва, че това е най-зрелия акт, защото е обмислен... но аз вярвам, че на всяка жестока постъпка противостоят милиони жестове на милосърдие.
    Благодаря ти, че спря тук въпреки логореята ми!
  • Живота ни се случва, като начало и край в библейски псалми.
    Но всички древни мъдрости са недостатъчни,за да ни поучат към по-добри дела.Няма да забравя как ни даваха за пример Павлик Морозов!
    Да предадеш баща си,този който те е създал...Но всъщност какво общо има между биология и идеология?!
    Поздравления за споделеното, Жени!
  • Жени!!!
  • Това са само уроци, Жени, само уроци. Има кой да съди. И всичко вижда. Не си трови светлата душичка. 💜
  • Да права си... Как се прощава жестокост и унижение, не знам, при това планирани, разбирай избрани. Знам, че никой не си тръгва от тази вселена неплатил греховете си... но и у мен се надига едно непознато чувство на агресия и понеже знам, че агресията поражда агресия, затова съвсем терапевтично написах стих... обаче, усещам, че не ми е разминало щото съм човек, нали така и аз имам единственото право да не въздавам правосъдие, но ше си помисля пак )
  • Кой както иска да го приема, Жени, но за мен църквите не са нищо повече от сгради. Някои от най-лошите хора, които познавам всяка неделя са там. По трудния начин разбрах, че няма друг начин да се опазиш от тях, освен пълен игнор и изхвърляне от живота ти. Според мен прошката е само вратичка, през която се промъкват и... се започва. А спокойствието няма цена.
  • не мога... а и не искам да свиквам... Благодаря ти, Лина...
  • С това не се свиква... Поздрави, Жени!
  • ех, Наде... това, че е познато и на мен, и на теб и на още стотици хора не означава, че трябва да стане правило... или пък идва моментът на Синдромът на сварената жаба - свикваме... аз съм търпелива и не пиша такава поезия, предпочитам пародиите, но щом се наложи да напиша този стих, смятай през какво съм минала, защото да си лош е въпрос на избор. Нямаме много възможности за избор в живота си, но този е един от тях... и няма оправдание. Жестокостта в каквато и да е форма, вербална или не, е въпрос на избор... Как не падат храмовете, когато такива хора влязат... не знам... Бог е милостив, това поне знам...
  • Познато...
Propuestas
: ??:??