27 июл. 2023 г., 21:01

Към Юдите

1.1K 11 26

Не ти достига въздух. Предполагам.

Налага ли се да намесим Фройд?

О, не, приятелю, не го предлагам...

но чувам хрип от белия ти дроб.

 

Изпадаш в паника? Така ли? Дишай!

Отлага се камбанения звън.

Нататък всяка радост ще е бивша,

а мъката – в петата ще е трън.

 

И няма да е нужен, вярвам, повод,

за да ме спънеш за пореден път…

с идея, че си сол в сълза на Господ

и по-голям от жалък дребосък.

 

Недей да страдаш, не в това е злото –

по дух си, виждам, колкото джудже.

Урокът ми е важен с теб, защото

… вълкът израства само от вълче.

 

Жени Иванова

Обръщението "приятелю" се отнася и за двата пола. Еднакво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за добрите думи, Иване. В началото поезията бе като терапия. После започнах да се уча и все още уча, и все още е повод и причина за равновесието ми
    П.п.: Аз ти благодаря за възможността да видя друг свят - твоя. И идеите.
  • Имаш чудесна лирика, Жени! Поздравления за поетичния талант!
    П.п. Благодаря за посещенията и подкрепата при мен!
  • Тази тема ме намери сама, Иржи. Толкова бързо, че чак да не повярва човек. Този стих е от редките случаи, в които не са ме провокирали снимка или картина, а реално събитие.
  • Както винаги- перфектно! А аз имам много да наваксвам, та ще бъда по-кратка...Възхищавам се и на способността ти да намираш разнообразни теми, Жени!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...