Jul 27, 2023, 9:01 PM
Към Юдите
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай!
Отлага се камбанения звън.
Нататък всяка радост ще е бивша,
а мъката – в петата ще е трън.
И няма да е нужен, вярвам, повод,
за да ме спънеш за пореден път…
с идея, че си сол в сълза на Господ
и по-голям от жалък дребосък.
Недей да страдаш, не в това е злото –
по дух си, виждам, колкото джудже.
Урокът ми е важен с теб, защото
… вълкът израства само от вълче.
Жени Иванова
Обръщението "приятелю" се отнася и за двата пола. Еднакво.
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Имаш чудесна лирика, Жени! Поздравления за поетичния талант!
П.п. Благодаря за посещенията и подкрепата при мен! -
Тази тема ме намери сама, Иржи. Толкова бързо, че чак да не повярва човек. Този стих е от редките случаи, в които не са ме провокирали снимка или картина, а реално събитие.
-
Както винаги- перфектно! А аз имам много да наваксвам, та ще бъда по-кратка...Възхищавам се и на способността ти да намираш разнообразни теми, Жени!
-
-
Не ме бива особено в заклинанията... приблизително колкото в поезията, но мога да поупражнявам френския си
-
Прокълни го на френски.( Скоро четох от Васил една пародия и магьосницата- французойка ми остана в главата)
-
колко добре ме познаваш) за случая на стихотворението женският род е по-подходящ ) обмислям го все още... обаче, сега ти ме подсещаш, че ако ме ядоса мъж никога да не го превръщам в жаба ) щото се ше се намери някоя да го целуне ))
-
Хогуортс? Превърнала си го в жаба?
-
хахах, имаш ли предположения?
(не знам защо твоя въпрос ме насочи към Хогуортс) ) -
След този филм имаше ли пострадали животни?
-
Георги, така е... нормално е човек да се стреми към добро, нали така възпитаваме децата си... Спомням си, когато синът ми беше малък и се мотаехме по пясъчниците лятото... та, един малчуган под благосклонния поглед на майка си и баба си отмъкна играчката на друго дете... То, естествено се разплака. Майка му стои безпомощна, а ѝ иде, така като гледах, да врътне на разбойника един здрав шамар, но се въздържа. Бабата на диването, обаче, взе нещата в свои ръце:
– Еее, кво сега си се разциврила. Ше погрознееш. Той ше си поиграе и щи я върне.
Така стоят нещата... Още от детска възраст при някои... После обяснявай на своето дете как доброто винаги побеждава злото... И понеже виждаш, че няма как да се случи... започваш да пишеш стихове) -
Скити, благодаря ти за тези думи. Човек винаги продължава, особено когато има за кого.
Иви, страхотен коментар си ми написала... Възможно е този стих да надхвърли частния случай, не знам, но се сещам, че от грозната гледна точка на политиката и войната е милостива...
Вършеят по хармана ветрове,
а зърното остана на полето
Делиш земята с брат си. Две на две.
а двата метра чакат при нозете
Иви, безкрайно ти благодаря, че спря при мен! Лапка 🐾) -
Вълк в овча кожа...
И хора само с човешка кожа.
Първото е само в приказките, второто, навсякъде.
Поздравявам те. -
Няма нищо не само в този живот, но и във Вселената, което да търпи празни пространства.
Ветрове посети- бури на хармана!
Земята под нозете ти изравят- висини те учат да летиш!
И само смисълът, че правдата пребъдва кара ни напред да продължим!
" Към Юдите"!
Жени, искам това произведение да стигне до съзнанието и на ония, които обричат народа ни на срам!
Дай една вълча лапа! 🐺🐾 -
Жени, добре си се справила! И по- добре да е в стихове! Знам, че е трудно, но усмихни се и продължи!
Имаш приятелска подкрепа от мен! -
За този урок съм особено благодарна, Наде, защото научих, че знам какво не искам да бъда... А като се замисля... смокинови дръвчета има за всички...
Ники, много благодаря, че спря и при мен!
Стойчо така е... От гледна точка на елементарната биология семето е израсло до изкривена идеология... Какво сеем, това и ще ожънем - "Те сееха ветрове и ожънаха буря..."
и се сещам за "Да срещнеш Джо Блек". Главният герой беше потресен от толкова много жестокост и не разбираше как човек може да падне толкова ниско... Може още, ще каже оптимистът, а единия от братята Стругацки казва, че това е най-зрелия акт, защото е обмислен... но аз вярвам, че на всяка жестока постъпка противостоят милиони жестове на милосърдие.
Благодаря ти, че спря тук въпреки логореята ми! -
Живота ни се случва, като начало и край в библейски псалми.
Но всички древни мъдрости са недостатъчни,за да ни поучат към по-добри дела.Няма да забравя как ни даваха за пример Павлик Морозов!
Да предадеш баща си,този който те е създал...Но всъщност какво общо има между биология и идеология?!
Поздравления за споделеното, Жени! -
Жени!!!
-
Това са само уроци, Жени, само уроци. Има кой да съди. И всичко вижда. Не си трови светлата душичка. 💜
-
Да права си... Как се прощава жестокост и унижение, не знам, при това планирани, разбирай избрани. Знам, че никой не си тръгва от тази вселена неплатил греховете си... но и у мен се надига едно непознато чувство на агресия и понеже знам, че агресията поражда агресия, затова съвсем терапевтично написах стих... обаче, усещам, че не ми е разминало щото съм човек, нали така и аз имам единственото право да не въздавам правосъдие, но ше си помисля пак )
-
Кой както иска да го приема, Жени, но за мен църквите не са нищо повече от сгради. Някои от най-лошите хора, които познавам всяка неделя са там. По трудния начин разбрах, че няма друг начин да се опазиш от тях, освен пълен игнор и изхвърляне от живота ти. Според мен прошката е само вратичка, през която се промъкват и... се започва. А спокойствието няма цена.
-
не мога... а и не искам да свиквам... Благодаря ти, Лина...
-
С това не се свиква... Поздрави, Жени!
-
ех, Наде... това, че е познато и на мен, и на теб и на още стотици хора не означава, че трябва да стане правило... или пък идва моментът на Синдромът на сварената жаба - свикваме... аз съм търпелива и не пиша такава поезия, предпочитам пародиите, но щом се наложи да напиша този стих, смятай през какво съм минала, защото да си лош е въпрос на избор. Нямаме много възможности за избор в живота си, но този е един от тях... и няма оправдание. Жестокостта в каквато и да е форма, вербална или не, е въпрос на избор... Как не падат храмовете, когато такива хора влязат... не знам... Бог е милостив, това поне знам...
-
Познато...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
П.п.: Аз ти благодаря за възможността да видя друг свят - твоя. И идеите.