Към звездите
Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули:
„Да купиш свещ, недей продава слънце!
Животът често смята с кръгли нули
и глината не всякога е грънци“.
Препъвам се и ставам неохотно.
Напред вървя, а винаги ме връщаш.
Разбулена пред своята Голгота,
мечтата ми дими. И ме прегръщаш.
А тъй е късно, късно е...Ще тръгвам!
До вчера бях жена, днес – само бленда.
До утре ще е кротко, ще залъгвам.
А след това? Ще седнем за последно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламена Кръстева Todos los derechos reservados
