Потъват бавно във съня
очи самотни,изморени
и казват сбогом на деня
с ресници влажни и студени.
Изгасва огънят пламтял
години дълги и сурови,
на бури страшни издържал-
събирал жадно сили нови.
Отива си един живот,
дарил любов със пълни шепи,
душата литва с благослов
към звездните лъчи-пътеки.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados