Към звездните пътеки

Oct 4, 2008, 4:51 PM

Poetry » Phylosophy

831 0 21

Потъват бавно във съня
очи самотни,изморени
и казват сбогом на деня
с ресници влажни и студени.
Изгасва огънят пламтял
години дълги и сурови,
на бури страшни издържал-
събирал жадно сили нови.
Отива си един живот,
дарил любов със пълни шепи,
душата литва с благослов
към звездните лъчи-пътеки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Към звездните пътеки

Want to read more?

Random works