Oct 4, 2008, 4:51 PM

Към звездните пътеки 

  Poetry » Phylosophy
740 0 21
 

Потъват бавно във съня

очи самотни,изморени

и казват сбогом на деня

с ресници влажни и студени.

 

Изгасва огънят пламтял

години дълги и сурови,

на бури страшни издържал-

събирал жадно сили нови.

 

Отива си един живот,

дарил любов със пълни шепи,

душата литва с благослов

към звездните лъчи-пътеки.

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??