4 окт. 2008 г., 16:51
Потъват бавно във съня
очи самотни,изморени
и казват сбогом на деня
с ресници влажни и студени.
Изгасва огънят пламтял
години дълги и сурови,
на бури страшни издържал-
събирал жадно сили нови.
Отива си един живот,
дарил любов със пълни шепи,
душата литва с благослов
към звездните лъчи-пътеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация