Към звездните пътеки

Поэзия » Философская

945 0 21

Потъват бавно във съня

очи самотни,изморени

и казват сбогом на деня

с ресници влажни и студени.

Изгасва огънят пламтял

години дълги и сурови,

на бури страшни издържал-

събирал жадно сили нови.

Отива си един живот,

дарил любов със пълни шепи,

душата литва с благослов

към звездните лъчи-пътеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

manolov (Манол Манолов)

Развълнувах се! Тежко е за всеки който го е преживял!

2009-01-19T22:50:25+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

толкова е тъжно...влезе в душата ми...Наташа...с обич.

2008-10-06T17:01:12+03:00
Nella_gold (Нели )

Ами Вълчо ме е изпреварил вече. Поздрав за стиха!

2008-10-05T18:12:58+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

винаги като си тръгне един живот, идва друг...!
КРЪГОВРАТ....
поздрави, Наташа...!
много хубав стих!

2008-10-05T14:38:15+03:00
alex_skot (Александра Сергеевна)

"Не тъжи,че животът е кратък..." Разумно кратък с умисъл ,но не зла.

2008-10-05T12:58:30+03:00