16 abr 2007, 7:59

Кървав кръст

  Poesía
775 0 7
Прелитнала край друмища, през дни,
препих от безнадеждия и думи.
А в мен все още нещото гори,
което мержелее помежду ни.
След толкова премеждия и хаос
тъй жилаво, нахално  
ПРЕЖИВЯ!
Прелистени са чувствата във нас,
уж празни сме, а ТО е още там!
Уж пусто и цинично, грозно, голо,
и някак нелогично, безпричинно...
живее, а очите ни изболо е -
крещяло, премаляло през годините!
И впито е в болезнените бръчки
на нашите отминали безпътия,
полага бавно, тихо, сухи съчки
във огъня ни!... Ние сме осъдени!
................
Уж с мъдрост и спокойствие се пълнихме,
приели уж прегърбения образ
на тази върволица пълнолуния,
а по сърцата ни жигосва горест!
Гори и... няма, няма да изтлее,
дори да хвърляме студена пръст!
Знам вече, че във нас ще оцелее,
Че ТО е общият ни,
кървав КРЪСТ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...