16.04.2007 г., 7:59

Кървав кръст

771 0 7
Прелитнала край друмища, през дни,
препих от безнадеждия и думи.
А в мен все още нещото гори,
което мержелее помежду ни.
След толкова премеждия и хаос
тъй жилаво, нахално  
ПРЕЖИВЯ!
Прелистени са чувствата във нас,
уж празни сме, а ТО е още там!
Уж пусто и цинично, грозно, голо,
и някак нелогично, безпричинно...
живее, а очите ни изболо е -
крещяло, премаляло през годините!
И впито е в болезнените бръчки
на нашите отминали безпътия,
полага бавно, тихо, сухи съчки
във огъня ни!... Ние сме осъдени!
................
Уж с мъдрост и спокойствие се пълнихме,
приели уж прегърбения образ
на тази върволица пълнолуния,
а по сърцата ни жигосва горест!
Гори и... няма, няма да изтлее,
дори да хвърляме студена пръст!
Знам вече, че във нас ще оцелее,
Че ТО е общият ни,
кървав КРЪСТ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....