Кървав кръст
Прелитнала край друмища, през дни,
препих от безнадеждия и думи.
А в мен все още нещото гори,
което мержелее помежду ни.
След толкова премеждия и хаос
тъй жилаво, нахално
ПРЕЖИВЯ!
Прелистени са чувствата във нас,
уж празни сме, а ТО е още там!
Уж пусто и цинично, грозно, голо,
и някак нелогично, безпричинно...
живее, а очите ни изболо е -
крещяло, премаляло през годините!
И впито е в болезнените бръчки
на нашите отминали безпътия,
полага бавно, тихо, сухи съчки
във огъня ни!... Ние сме осъдени!
................
Уж с мъдрост и спокойствие се пълнихме,
приели уж прегърбения образ
на тази върволица пълнолуния,
а по сърцата ни жигосва горест!
Гори и... няма, няма да изтлее,
дори да хвърляме студена пръст!
Знам вече, че във нас ще оцелее,
Че ТО е общият ни,
кървав КРЪСТ!
препих от безнадеждия и думи.
А в мен все още нещото гори,
което мержелее помежду ни.
След толкова премеждия и хаос
тъй жилаво, нахално
ПРЕЖИВЯ!
Прелистени са чувствата във нас,
уж празни сме, а ТО е още там!
Уж пусто и цинично, грозно, голо,
и някак нелогично, безпричинно...
живее, а очите ни изболо е -
крещяло, премаляло през годините!
И впито е в болезнените бръчки
на нашите отминали безпътия,
полага бавно, тихо, сухи съчки
във огъня ни!... Ние сме осъдени!
................
Уж с мъдрост и спокойствие се пълнихме,
приели уж прегърбения образ
на тази върволица пълнолуния,
а по сърцата ни жигосва горест!
Гори и... няма, няма да изтлее,
дори да хвърляме студена пръст!
Знам вече, че във нас ще оцелее,
Че ТО е общият ни,
кървав КРЪСТ!
© Катя All rights reserved.
