13 nov 2014, 17:54

Кървава луна

  Poesía » Otra
805 0 0

Кървава луна

 

Червена  луна изгрява в нощта,

кървави сълзи се стичат от нея,

чистите ранени от мъка,

 изтрити са от изгубени дни.

 

Посипват земята с тъга,

която е по-силна от нея.

Даряват я с болка голяма,

идваща само за нея.

 

Плаче, не може да скрие,

своята голяма мечта,

да бъде щастлива, желана,

като слънцето с утринта.

 

Сълзите попиват веднага,

отравяйки живеца в земята,

кървав океан ще настане,

от едничка огромна сълза.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...