Кървава луна

Червена  луна изгрява в нощта,

кървави сълзи се стичат от нея,

чистите ранени от мъка,

 изтрити са от изгубени дни.

Посипват земята с тъга,

която е по-силна от нея.

Даряват я с болка голяма,

идваща само за нея.

Плаче, не може да скрие,

своята голяма мечта,

да бъде щастлива, желана,

като слънцето с утринта.

Сълзите попиват веднага,

отравяйки живеца в земята,

кървав океан ще настане,

от едничка огромна сълза.