26 ago 2006, 22:22

Кьрвава зора

  Poesía
966 0 3
Последно изгрява денят
и сърцето ме стяга,
чашите с вино се пълнят,
пълнят се с кървава влага.

Утре ден на доблест ще да
стане, ден на разрушителна
война, от виното по-сладка
рана няма, щом настъпва
кървава зора.

По пътеката за сигурна
смърт, потегля човека и
влезе ли един път в боя
ще го тегли вечно сънят.

Звън от кристалните чаши
и крилати слова, които за
миг замъгляват безпристрастно
ума.

А на другия ден се разкрива
слънчево утре с разцъфтели
треви и,виждайки, човека се
сепва и забравя нощния пир,
но от съня той помни, че народа
може да живее в мир!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво е!браво!
  • благодаря много!макар,че за мен оценката не е важна,каквато и да е тя,благодаря ти от сьрце за хубавите думи(те означават много повече).сигурно и за другите е така!МНОГО,МНОГО УСПЕХИ И ПОЗДРАВИ!!!
  • Харесва ми! /6/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...